Image by Микаела Д.
Не ми звъниш. Не пишеш. Отказа ли се вече от нас? Милсех си, че това е най-хубавото и истинско нещо, което съм изпитвала някога. Интересуваш ли се поне малко от мен? Липсвам ли ти? В стаята е прекалено тихо. Стоновете от плача ми се удрят в студената стена и се връщат обратно към мен. Сълзите ми капят върху завивките, които още носят твоя аромат. Тихо е. Чувам собственото си дишане и това ме побърква. Искам отново да слушам твоето. Тишината е хубава, само когато е прекарана с теб...