За едно цвете, отгледано в тъмнина, да протегне лист към слънцето е най-ужасяващото нещо, което може да си представи. Когато не си свикнал на лъчите, сякаш кървиш от забитите в корените ти слънчеви кинжали и усещаш болка, която те пронизва надълбоко. Слънчогледите обаче те гледат странно и ти се засмиваш, въпреки че през тъмните улуци на съзнанието ти усмивката боли.
